Витоша, Хижа Алеко и глътка свеж въздух

Витоша, Хижа Алеко и глътка свеж въздух

Заслужен уикенд релакс

Август, лято, отпуски, жеги – всеки тръгва към морето за своя заслужен релакс. Въпросът е ние хората от морето къде да отидем, и собено когато точно към момента някои не можем да си пуснем особеено дълга почивка. Но хората са го казали – „спонтанните неща са най-добри“. И са прави. Без особено големи планове всичко се получава най-добре.

Има ги онези моменти, в които ти се насъбира повечко – забързаното ежедневие, всички онези лични неща, редовното недоспиване. В един такъв конкретен светъл момент или наистина изпушваш, или си казваш че всичко е наред и си продължаваш така.. амии.. докато можеш 😀 При мен май се случи второто и преди няколко седмици просто се навих и букнах 1 двупосочен билет до София и си казах „Ето този път ще си почиваш“. И най-хубавото беше че се случи точно така. Два дни пълно спокойствие, различно място, и далеч от „обичайните заподозрени“. Да не прекалявам, но ако не беше и толкова топло… 😀

Ross Diaries Vitosha

И къде ако не Витоша

Даа.. и тъй като всеки път когато съм в София не остава много време за разходки сред природата, сега се заформи нещо свежо и набързо. Лято из планината – чудничко решение в тези жеги. Сутрешно освежаващо кафе, и запалихме към Витоша и хижа Алеко. Жалко, но не бях предвидила подходящи дрехи, за да се изкачим и до Черни връх.

Толкова обичам природата ни, а когато всичко е толкова зелено, мога просто да си седя, да си гледам в пространството и да се радвам на спокойствието. Така ми действат подобни места – спокойно и неангажиращо. Движехме се по пътя, клоните на дърветата от двете страни, и само тук-там измежду тях се открива красивата гледка надолу към София. Градът остава все по-далеч, сградите стават все по-малки, а гледката от високо все по-хубава. Ето в такива моменти не ти трябва нещо много специално, за да се чувстваш добре – пътуваш си и си гледаш зелената красота, която непрекъснато изменя формите си, откривайки различни гледки, които да ти изпълнят очите. 

Витошко Лале
Витоша, хижа Алеко

Качихме се достатъчно нависоко, паркирахме и тръгнахме към хижата. Приятен ветрец,  прохлада, свеж въздух и хижата която наближавахме. Пълно беше с хора. Оказа се, че точно на този ден честваме Деня на туризма, както и 124 години от организираното от Алеко Константинов масово изкачване на Черни връх и създаването на организиран туристическо движение в България. Няма да ви вадя данни от Уикипедия по въпроса, защото можете и сами да си проверите. 

Приятно беше да видим, че малки и големи бяха дошли до тук и не спираха да идват. Приятелски комапнии, цели семейства, взели и най-мъничките с тях, както и представителите на третата възраст, които някак бяха в центъра на нещата с техния акордеон и стари градски песни. Пълна идилия. И аз там с бутилка бира /аз и бира!?/ и чакаща горе времето да спре поне за няколко дни…

хижа Алеко, Витоша
хижа Алеко, Витоша
хижа Алеко - Правила

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *