Даа.. и тъй като всеки път когато съм в София не остава много време за разходки сред природата, сега се заформи нещо свежо и набързо. Лято из планината – чудничко решение в тези жеги. Сутрешно освежаващо кафе, и запалихме към Витоша и хижа Алеко. Жалко, но не бях предвидила подходящи дрехи, за да се изкачим и до Черни връх.
Толкова обичам природата ни, а когато всичко е толкова зелено, мога просто да си седя, да си гледам в пространството и да се радвам на спокойствието. Така ми действат подобни места – спокойно и неангажиращо. Движехме се по пътя, клоните на дърветата от двете страни, и само тук-там измежду тях се открива красивата гледка надолу към София. Градът остава все по-далеч, сградите стават все по-малки, а гледката от високо все по-хубава. Ето в такива моменти не ти трябва нещо много специално, за да се чувстваш добре – пътуваш си и си гледаш зелената красота, която непрекъснато изменя формите си, откривайки различни гледки, които да ти изпълнят очите.