Едно по-различно Възкресение
Без съмнение този Великден няма да бъде точно като останалите, в които сме свикнали да се съберем с цялото голямо семейство, приготвяйки красивите трапези, козунаците и боядисвайки яйцата. Някои от вас са успели да се приберат вкъщи, но други няма да са при най-любимите си, особено имайки предвид по-стриктното спазване на правилата по КПП пунктовете в страната. Въпреки ситуацията в която се намираме, традициите са си традиции и аз обичам да спазвам някои от тях. А какво е Великден без домашен великденски козунак и шарени яйца.
Спомени при баба
Още от съвсем малка Великден е бил любимият ми празник. Не зная дали заради боядисването на яйцата, или пък заради великденските козунаци, които толкова много обичам, но това е така и до днес. Всичко винаги е толкова шарено, навън се е раззеленило, а и почивните дни са достатъчно, за да се видиш и с приятели, които иначе не са наблизо.
Като малка обичах много утрините когато всички бяхме на село при баба. С нея ставахме рано и приготвяхме масата. И така се започваше една дълга семейна закуска до към 11, а междувременно все някой от съседите наминаваше, за да поздрави за празника. Баба ми беше готвач и козунаците вкъщи винаги бяха домашно приготвени, или поне докато все още се чувстваше добре за да ги меси. Тогава аз помагах в боядисването на яйцата, и от тогава винаги внимавам много с боите и избора им – крайната цел е ясна – ярки и наситени цветове. Тази година няма да бъдем на село, а и там баба и няма, но аз продължавам да си процедирам както съм виждала като малка от нея.
Запрятам ръкави и сама
Сега великденските козунаци приготвям сама, като до миналата година ги правих без месене. Получават се по-лесно, вкусът също е страхотен, но ми се искаше да пробвам с месенето тази година. Изгледах доста клипчета из YouTube, четох разни кулинарни блогове, консултирах се с другата ми баба, и смея да кажа, че наистина ми се получи. Рецептата за великденски козунаци ще споделя тук, като съм абсолютно наясно че това няма да бъде нещо по-различно от всички останали резултати, които откриваме в търсачката.
Приготвяне на Великденски Козунак
След цялото четене и консултациите, стана ясно, че за да ми се получи трябва да внимавам със захарта – това е лесно. Избираме между козунак на конци с малко захар, и по-тестеничък, но по-сладък. Захар използвам изключително рядко, съответно изборът беше лесен. Освен това реших да използвам обикновено прясно мляко, въпреки че и от него рядко консумирам.
- Продукти за козунака:
- 500 гр. брашно /аз взимам брашно за козунаци, тъй като то е по-богато на глутен/
- 4 яйца /от които 1 жълтък е за намазването/
- 1/2 ч.ч. захар
- 70 гр. краве масло /разтопено на водна баня/
- 1/2 ч.ч. прясно вляко
- портокалови или лимонови корички
- ром - за къде без него <3
- Важно - всички продукти трябва да бъдат на стайна температура
- Продукти за плънката и украсата /а може и без/:
- домашно сладко
- бели стафиди
- черни стафиди
- сурови бадеми
- Приготвяне на маята:
- половин кубче мая - 20 гр.
- 1 ч.л. захар
- 1-2 с.л. брашно
- 50 мл топла вода
Всъщност не е толкова сложно...
Приготвянето на маята е лесно, но е много важно тя да бъде прясна. Първата която взех явно се оказа стара, тъй като 20 мин. по-късно не се случи нищо. Слезнах до магазина за нова и всичко се получи бързо. Разбърках съставките, като сместа поставих за по-бързо във фурната на около 50 градуса.
За тестото:
Първо пресях брашното – много е важно. Разбих яйцата, като единия жълтък отделих за намазването. Към тях добавих захарта, прясното мляко, настърганите корички и рома. Във вече пресятото брашно си направих т.нар. „кладенче“, в което изсипах сместта с яйцата и вече готовата мая. Малко по малко забърках съставките, и след като започна всичко да се сгъстява и да придобива форма, дойде ред на месенето. Сега вече добавих разтопеното масло, за да замеся тестото. То трябва да се получи меко, но не и лепкаво. Тук е и момента, в който „блъскаме“ тестото цели 100 пъти. Дооформих топката тесто и я оставих във фурната, отново на 50 градуса, за да втаса.
Плетене на козунак?
След като тестото ми удвои обема си го изкарах от фурната. Започнах с приятната част, а именно плънката и плетенето. Тук вече всичко зависи от личните предпочитания. Ето какво направих аз:
Тестото разделих на 4 части, като всяка една леко разточих, за да се получат 4 равни и дълги фитила. Всеки един фитил разточих още малко на ширина, за да побере плънката, а после добре го завих, за да не може да излезе. В два от тях сложих от любимото ми домашно сладко от сливи на баба, а в останалите стафидите.
Ако трябва да бъда честна, като малка не можех и плитки да си направя както трябва, ето защо бях подготвена с клипче:
Исках кръгъл козунак и приготвих формата си за печене с ринг, която предварително намазах с масло. За плетка си избрах Вариант 1, тъй като ми се стори най-красив, а резултатът беше следния:

След като оплетох козунака, отново го сложих във фурната, за да втаса втори път. Отново стана сравнително бързо. Извадих го и включих фурната на 160 градуса. Докато загрее намазах с жълтъка, поръсих с останалите стафиди и бадемите, които реших да счукам. Сложих да се пече, като след първите 10 минути намалих градусите на около 140.

Пекох около 40 минути, а за да бъда сихурна проверих и с клечка – по нея не остана нищо. Изкарах ринга и покрих козунака с кърпа за 10-15 минути.
- Tip: Ако слагаме стафиди, добре е да ги накиснем предварително във вода за 10-тина минути - така те стават по-меки. След като махнем водата ги подсушаваме със салфетка.
Ето и резултата от няколко часа в кухнята <3
Пъви опит – мек, пухкав, сладък, красив отвън и отвътре великденски козунак.
Великден сме свикнали все по-често да посрещаме някъде по света. Всяка страна си има свои характерни традиции и обичаи. Тази година обаче всички сме си вкъщи – по-близо до българските традиции, с достатъчно време да разберем повече за тях и да ги спазим. Желая ви прекрасен, цветен, изпълнен с топлина празник!
Христос Воскресе!

