Какво обичаме след празниците? – Да ги повторим, разбира се! А какво се оказва едно от топ ястията? Е как – зелевите сарми на баба! 😀 Фокусът ми никога не е бил приготвянето и качването на най-традиционните български ястия, но правейки зелеви сарми за трети път в рамките на месец, някак го наложи. А и май никога до сега не бях ги правила по-добри. Най-вероятно всичко е заради вложената любов…
В рецептата няма нищо специално – просто зелевите сарми на баба, но пък реших да споделя. Ако трябва да бъда честна никога не съм била особено голям любител на готвено кисело зеле, но традициите са си традиции, а зимните месеци са времето, в което да си похапнем поне мъничко кисело зеле. Коледа, Нова година, преди тях, след тях – положението е страшно.
Естествено, тук не говорим за диетични рецепти, не съм смятала никога калориите, но реално освен повечкото мазнина, не мисля че има нещо кой знае колко нередно. От сместа, която ще споделя се получават около 20-тина зелеви сарми (не много големи). Слагам малко повечко домати, за да станат по-сочни, а за подправките количества няма да давам – всичко е до вашите предпочитания. Избрах да ги приготвя в гювеч, но ако нямате не е проблем.
Готвейки в глинен съд, важното е да знаем няколко основни неща:
1. Преди използването му е добре да го напълним с вода за около час – така глината няма да поглъща течностите и да се наруши технологията на приготвянето.
2. Слагаме винаги в студена фурна, за да няма опасност да се спука.
3. Термичната обработка в него продължава 10-15 мин. след изваждането от фурната.
4. Никога не мием гърнето с метална тел или препарати, които съдържат абразив.
След всички пояснения, ето и рецептата:
Зелевите сарми на баба /в гювеч/
Необходими продукти
- 1 глава лук настърган на кубчета
- 170 г. домати накълцани на ситно, от консерва
- 100 г. ориз бял
- 150 мл. вода
- 500 г. кайма от каквото месо предпочитате
- зехтин или друг вид мазнина
- червен пипер
- сол
- черен пипер
- чубрица
- малка кисела зелка
Начин на приготвяне
- Нарязваме на кубчета глава лук
- В тиган с мазнина запържваме лука за около 2 мин,
- Добавяме доматите, червения пипер, чубрицата, солта и червения пипер и бъркаме за още около 2 мин.
- Добавяме ориз – предварително измит с гладка вода, за да не слепне. Добавяме около 150 мл. вода и разбъркваме добре. Оставяме на слаб огън докато оризът поеме водата, като целта не е да го сварим.
- След като сместа е готова, изключваме котлона и добавяме каймата. Разбъркваме много добре с дървена лъжица.
- Започваме със завиването на сармите. Трябва предварително добре да отстраним края на кочанчето на всяко листо, за да можем да ги завием добре. Слагаме по 1-2 с.л. от сместа на всяко листо.
- Намазваме дъното на гювеча с мазнина, нареждаме кочанчетата и няколко листа, така че дъното да бъде лътно покрито, за да не загорят сармите. Започваме да нареждаме плътно готовитв сарми.
- След като сме напълнили гювеча, изсипвамме останалата зелева чорба, доливаме около 400 мл. топла вода и поръсваме с червен пипер.
- Преди да сложим капака на глинения съд, притискаме сармите с чиния, за да няма опастност да се развият. Затваряме с капака.
- Слагаме гювеча в студена фурна, за да не се пукне. Включваме на 180 градоса и оставяме така за около час. След 60-тата минута отваряме какака, махаме чинията и оставяме за още около 30 минути, за да получим онзи приятен загар отгоре.
Любовта към традиционната българска кухня е нещо, от което няма как да избягаме, а и не трябва. Спазвайки по-здравословен начин на живот или не, от време на време ни е позволено, и дори задължително, да хапнем нещо различно. Спирам поне за малко да изчислявам калории и сядаме да боднем 1-2 сармички. Или поне моите ще са 1-2, защото имаше нападение… 😀
