Стана ми емоционално, мило, приятно. През изминалия септември бях шаферка на една много специална жена, и тези дни, получавайки поредната доза спомени от нея, нямаше как да не се разпиша.
Красотата на сватбата не е само в бялата рокля, залата, добре декорираните маси, или халките. Красотата е в нейния дух. Започваме от булката с всички нейни вълнения и трепети, минаваме през младоженеца – с неговите емоции, които със сигурност не са по малко, макар и да не ги показва толкова, след тях откриваме кумовете – приели своята така важна роля, преминаваме към семействата на младоженците, за които това е един от най-специалните дни, отбиваме се и при шафери и шаферки – заети да помагат на двете водещи двойки, и така стигаме до гостите – чакащи да изживеят всеки момент от този празник...
Предложението да стана шаферка дойде по Коледа. Моят коледен подарък – опакован с вкус (не съм и очаквала друго), различен и елегантен, и в сватбеното синьо. Празнувайки един толкова важен за всички християни празник, започнахме да мислим за планирането и подготовката на следващия през септември.

Когато приятелството издържи във времето, когато сте израснали заедно, когато се познавате толкова добре, споделяли сте и добро и лошо, няма как да не почувстваш този ден като изключително важен и за самия теб. Всички знаем – минеш ли 20-25, кръгът от приятели започва да се свива. Но ето – повече от 10 години по-късно ние отново сме заедно, споделяйки поредния важен момент. За приятелките, сватбите и още нещо… Още няколко неща всъщност – уважението, доверието и загрижеността, които имаме една към друга!
Обичаите и тяхното спазване правят всеки сватбен ден по-различен, интересен, запомнящ се. Разбира се, с времето нещата се променят, доста от ритуалите вече не се спазват, или са изменени, но и малкото останали дават възможност да се докоснем до старите български традиции.


Хвърлянето на букета е една от най-популярните традиции. Винаги съм се свивала в края, някак си пазейки се, да не вземе този букет случайно да ме удари. Е този път той наистина падна върху мен! 😀 Казах си – кой друг букет да взема, ако не този на най-добрата ми приятелка. А според поверието букетът се пазел 40 дни, като последния ден той се хвърля в течаща вода, а младоженците се канят на вечеря – научих нещо ново. 😀
Благодаря ви, прекрасни мои, за страхотното изживяване, и че бях точно тази частичка от вашият специален ден. Традициите трябва да се спазват, приятелствата да се затвърждават, а любовта да бъде безкрайна, също както морския хоризонт, който вие избрахте да допълни мечтаната сватба.
