Едно „Пътуване към себе си“ и реалния свят

Едно „Пътуване към себе си“ и реалния свят

Влизайки в малката книжарничка до нас доста се чудех какво точно да купя. Видях книгите на Блага Димитрова и честно казано много се колебаех, особено имайки предвид епохата на социализма, в която е писана. До момента не бях чела нищо от авторката, но книгата си заслужаваше.

„Пътуване към себе си“ е книга не просто за любов, а книга за преоткриването на себе си, за търсенето на себе си, преминавайки през всички трудности, които живота понякога ни предоставя за да ни помогне да израснем.

Романа на Блага Димитрова заслужава всяка една минута внимание – написана е толкова истински. Някъде бях чела, че това е от онези книги, които ще бъдат разбрани различно на всяка възраст, и може би е точно така.

„Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.“

Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.“

„А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарки бас – нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, та е притегателната мъжка сила.Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят.“

„Най-тежкото ми поражение би било да допусна да стана завистлива, озлобена, обидена от живота.“

„Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *